Мира Аданя-Полак сръбската Барбара Уолтърс

 19.02.2002
Autor: Савка Чолакова, "Ние жените"

За един ден бе в София, със самолет от Виена, но искаше да улови всичко, да види всичко…

Сръбската журналистка Мира Аданя-Полак има най-висок рейтинг с предаването си всяка събота по националната им телевизия.

Снимала е 50 документални филма и интервюта с известни личности по цял свят. Сред тях са имената на Хенри Кисинджър, Рокфелер, Индира Ганди, Валери Жискар д’Естен, София Лорен, розовата писателка Барбара Картланд, Кърк Дъглас, Йованка Броз Тито, Барбара Уолтърс…

Учуди ме, че една успешна журналистка като нея не вярва в кариерата и бързането. Точно обратното – на първо място поставя семейството си и любовта. Стреми се да живее семпъл живот, вън от суетата и врявата. От интервютата си спомня едно със 120-годишна баба на конференция по геронтология. Когато я попитала на какво дължи дълголетието и здравето си, възрастната жена й пошепнала в ухото, че никога не е спала с мъж, когото не обича.

Топ журналистката на сръбската национална телевизия е от съседна държава, с която би трябвало да си живеем по приятелски дори само защото и езиците ни са така близки. Перспективата за една Балканска общност, както се изрази Мира Полак, звучи много приятно за ухото и като стъпало към Обединена Европа.

Родена в Будапеща, живяла в различни страни, тя знаела винаги, че може да е само журналистка.

Мира Полак има най-висок телевизионен рейтинг със своето предаване всяка събота по Канал 1 на сръбската телевизия – „Мира Аданя-Полак и Вие“, в което се обсъждат наболели събития и проблеми. Наричат я сръбската Барбара Уолтърс заради смелостта й да говори открито и да помага на хората, обърнали се към нейното предаване.

Докато я развеждах из центъра на София, тя непрекъснато повтаряше: „Колко е европейско у вас! София е много красива! Много ми харесва!“ Същото аз пък казвам за Белград, когато се разхождам там. Влязохме точно по време на службата в „Александър Невски“. „Дивно е“ – отрони тя, докато палеше своите свещи върху канделабрите. После на улицата, обляна от прелестното февруарско слънце, спряхме почти пред всички антикварски сергии. Тя разглеждаше като познавач, защото разбира от тези неща. Купи си едни стари български чаши и безпогрешно определи от кое десетилетие на миналия век са. Навсякъде хората я разпознаха и я поздравяваха с „госпожа сръбската журналистка“ или: „Вие сте Мира, дето ви гледахме вчера в Шоуто на Слави.“

– Без съмнение това е вашето най-гледано предаване – констатира Мира. – Един път да се появиш и вече си известен. И добавя: – А защо са свалили предаването на вашата журналистка Маргарита Михнева „Конфликти“? Нали има много висок рейтинг и решава проблемите на хората?

Усмихвам се криво и преди да съм си отворила устата, тя кима разбиращо: „Да, да, сигурно е засегнала интереси на големци.“

Хората в други, напреднали държави си отглеждат подобни журналисти, ние периодично ги изхвърляме… Нямаме още гражданско общестбо, където всеки отговаря за действията си пред съда на хората.

Мира Полак е независим журналист и фигурира в най-престижните издания за известни личности по света. Чуждестранен консултант е за ITN в Лондон и Chanel Four News. По време на войната в Босна репортажите й обикалят цял свят. Нейните филми стават повод за посещението на сръбската кралска фамилия в Белград. Представя портрет на Кощуница пред западния свят. За да направи документалните си филми, с часове е разговаряла с имена от величината на Хенри Кисинджър, Дейвид Рокфелер, лорд Карингтън, лорд Дейвид Оуен, Робърт Макнамара, Вили Бранд, Арманд Хамър, Валепи Жискар д’Естен, Греъм Грийн, София Лорен, Карло Понти, скандалната писателка Ерика Джонг, Йованка Броз Тито след нейното принудително мълчание от 16 години, Индира Ганди, Кърк Дъглас, принц Михаил Романов, принцеса Елизабет Югославска.

Да отбележим, че тя взима последното интервю с розовата писателка Барбара Картланд и то бива купено и излъчено по цял свят.

– Тя беше на 97 години и ние много си допаднахме. Каза ми неща, които не бе споделяла с никого дотогава. Спомням си нещо мнояо любопитно: „Защо хората мислят, че любовните срещи трябва да са непременно вечер? Това е едно неудобно време – човек тогава е уморен, има задължения в дома си. Най-хубавото време за срещи е следобед. Тогава е най-подходящо.“ Или: „В брака трябва да се повтаря меденият месец. Децата да се изпращат у бабите и да се пътува до някое екзотично място. Но и за първото, и за второто трябва да си богат.“

Когато дъщеря й пораснала, Барбара Картланд обичала да правят парти само двете – събирали 30 мъже и танцували с тях цяла вечер, поред с всеки от тях. Така си създавали самочувствие на единствени и неповторими.

– В контраст на Барбара, която бе романтична, прочутата американска скандална писателка Ерика Джонг е олицетворение на модерна, динамична и невротична жена. Барбара бе доволна и обградена с радост на своите 97 години, а Ерика е сама и невротизирана.

С други думи сами да си правим изводите. А откъде идва твоята енергия, жизненост, които не убягнаха от окото на телевизионните зрители заедно с бързото ти и остро чувство за хумор?

– Живея свой вътрешен живот. Ориентирана съм към обикновените неща. И нека подчертая – имам прекрасно семейство – мъжът ми и синът ми са моето съкровище. Може би съм наследила от родителите си нещо много важно – изкуството да се живее нормално. Да си благодарен за живота си, какъвто е. Имам душевен мир. Не искам да се харесвам на всяка цена. Не насилвам себе си.

За какво се жалват сърбите в твоята телевизионна програма?

– От тежкия живот – лоши болници, всеобщ стрес, лични проблеми – аз съм психолог и трябва да помагам. Идват в студиото със своите документи, неправда.

Как ти лично се справяш със стреса?

– Стремя се да разбирам живота в найсемплия му вид. Малко неща са необходими. Освен това не вярвам в кариерата и бързането. Другото е алчност, която съсипва всичко.

Всички забелязаха хубавата ти кожа – като праскова, както се изразяваме у нас…

– Мия се с ледена вода. Не ям колбаси. Добре спя. Много спя. Не пуша. И майка ми беше така.

Имаш ли незабравима смешна случка?

– Един път летя в „Боинг“ от Лондон за Белград. Като се миех в тоалетната на самолета, ми падна пръстенът. А той е много скъп спомен за мен. Не мога да го изоставя на никаква цена. Щом се приземихме, казах на момчето, което вземаше колектора да го изхвърли: „За една добра сума, моля те да пресееш така всичко, сякаш че терористи са сложили бомба там.“ И той ми намери пръстена. Така се потвърди вярата ми, че на този свят няма невъзможни неща.

Имаш ли приятели българи?

– Най-голямата ми приятелка въобще в живота – това е вашата Ели Юрукова, кореспондент от Югославия на „Свободна Европа“. Тя е най-добрият ви посланик у нас. Навсякъде говори за България. От нея знам повече неща, отколкото прочетох в пътеводителите. Нашето приятелство е потвърждение на истината, че без добър съсед си заникъде.

 

Ostavite komentar

Error! This email is not valid.