Няма да продам само интервюто си с вдовицата на Тито, казва Мира Полак
Мира Аданя-Полак има найвисок телевизионен рейтинг със своето предаване всяка събота по Канал 1 на сръбската телевизия – „Вие и Мира Аданя-Полак“, в което се обсъждат наболели събития и проблеми. Наричат я сръбската Барбара Уолтьрс заради смелостта й да говори открито и да помага на хората. Снимала е 50 документални филма и интервюта с известни личности по цял свят, сред които Хенри Кисинджър, Рокфелер, Индира Ганди, Валери Жискар д’Естен, София Лорен, Кърк Дъглас, Йованка Броз Тито и Шимон Перес. Известната водеща, която не дава интервюта, реши да разкрие пред „Стандарт“ своите творчески намерения и тайната на своя успех.
– Разбрах, че възнамерявате да направите предаване за България. На какво се дължи този интерес?
– Когато преди 10 г. за първи път дойдох в България, бях много изненадана. Дадох си сметка, че сме съседи, а аз самата почти нищо не зная за вас. Абсолютен парадокс бе, че бях много позапозната с положението във Великобритания, Франция, бегла представа. Именно това ме вдъхнови да дойда в България и да разкажа за нея в моето предаване, като някой, който идва от много далече. Това, което видях, беше екзотично, интересно и нещо, което не бях виждала преди това. Разказах няколко истории, които бяха приети много добре в Сърбия.
– Кое ви впечатли САЩ и Германия, а за съседна България имах само толкова много?
– Бях гост в „Шоуто на Слави“. По това време в сръбските телевизии нямаше толкова хубави студия. Бях зашеметена от факта, че за него работи екип от 30-40 души. В предаването ме посрещнаха като истинска звезда, а аз не бях свикнала да се чувствам такава. Срещнах сесъс Славиибях учудена, че всеки тича след него. И въпреки че двамата с него вършим една и съща работа, аз правя всичко сама за моето предаване. Това беше добър опит за мен по онова време, защото телевизията функционираше като американска, ааз в крайна сметка бях в България. Нямаше нищо общо с работата ми в Сърбия. На следващия ден имаше хора, които ме спираха по улицата. Наистина няма да забравя това.
– Сега, 10 г. по-късно, искате отново да доиде- те в България и да снимате за вашето предаване…
– Да. Вече съм убедена, че държавите ни са по съседски много свързани. Искам да направя сравнение. Освен това осъзнавам, че вие, българите, сте минали по пътя, който на нас ни предстои. Затова би било интересно ние, сърбите, да научим повече за вашия опит. Интересувам се как преходът се е отразил на българите. Как се са справили с трудностите и как са успели да запазят идентичността си. Защото, когато има чужди инвестиции и когато в страната идват чужденци, те носят промени, които се отразяват на мисленето, навиците и традициите. Чуждите инвестиции не носят със себе си само подобри условия. Те променят манталитета на местните. Любопитно ми е дали българите се събират на семеен обяд в неделя. Ще питам, защото в крайна сметка хората вече работят много и вероятно предпочитат в неделя да останат в леглото, вместо да обядват заедно със семейството. Интересува ме как сте привлекли чуждите инвестиции. Как са се отразили на вашия живот и, в крайна сметка, да направя сравнение със Сърбия.
– Кого бихте интервюирали?
– Бих взела интервю от вашия премиер Бойко Борисов.
– Какво ще го попитате?
– Той е интересна личност. Ще го попитам презкакви промени е преминал в живота си. За миналото му и настоящето му. Психолог съм по образование и затова ме интересува как се променя човек. Ще питам Борисов, как го е променила политиката. Въпроси, свързани с личния му живот, не бих задавала. Интересува ме по-скоро влиянието на личността му върху нацията. Другият въпрос, който живо ме интересува, е какво стана с вкусния български кашкавал. Защо не може да се купи никъде от онези пити, чийто вкус никога няма да забравя? Интересува ме дали този продукт ще се върне някога на българската сцена и се надявам да не бъде унищожен от процеса „чийз“.
– Можете да се похвалите с ексклузивни интервюта с много известни личности от световната политика и шоубизнес. Каква е таината на успеха ви?
– Тайната на моя успех е в мен самата. Никога не бих интервюирала някого, който не ми е интересен. Не правя интервюта, защото това се иска от мен. Избирам събеседника си, ако историята, която бих искала да разкажа, представлява интерес. Освен това смятам, че няма невъзможни неща. Докато един човек е жив, винаги има възможност да взема интервю от него. Просто нещата се случват. Ако попитате мои близки, те ще ви уверят, чеаз не правя планове. Нещата просто се случват. А ако тръгна да обяснявам как точно се случват нещата при мен, ще си помислите, че не казвам истината.
– Последният ви „удар“ беше интервюто с израелския политик Шимон Перес през януари. Как се добрахте до него, при положение че е известно, че тои не дава интервюта?
– За предаването си бях интервюирала 83-годишен бизнесмен. Разказах неговата история на сърбите. Това беше мъж, който бе посветил 65 г. от живота си на своя бизнес. Исках да покажа на зрителите си, че да въртиш голям бизнес, трябва да имаш качества, а и освен това да правиш много саможертви. Освен това за мен беше важно да покажа, че, за да бъдеш богат, не означава да направиш бързи пари, които да задържиш едва няколко години. Точно това се случва както в Сърбия, така и в България. В края на разговора той ме попита, каква е целта ми в живота. Тогава му казах, че един ден бих искала да взема интервю от Шимон Перес, защото намирам, че той е интересна личност, а освен това дълго време е заемал ръководни позиции. Това беше, след което се смяхме и всичко приключи. Срещнах този господин 3 г. покъсно. Той ме попита дали все още искам да се срещна с Перес. Отговорих му утвърдително, а той ми каза, че го е видял неотдавна в Китай. Попитах го дали го познава и той отвърна, че двамата са били заедно в детската градина. Каза ми, че ще ми направи услуга. Няколко дни покъсно ми се обади, за да ми съобщи, че имам насрочено интервю на 8 януари. Изпаднах в ужас, тъй като нямах никакво свободно време. Операторът ми каза, че няма да дойде с мен, защото жена му ще се разведе с него, ако не празнуват заедно православната Коледа (7 януари в Сърбия). Освен това се оказах без пари, без резервиран хотел, без нищо. В крайна сметка заминах и се получи нещо невероятно. Така се добрах до Шимон Перес.
– Вие сте единствената журналистка, интервюирала вдовицата на Йосип Броз Тито – Йованка. Какво няма да забравите от срещата с нея?
– Публикувах само част от интервюто, защото си дадох сметка, че всичко, което й се е случило, е повлияло на манталитета на нацията. Това винаги ще бъде настоящето на тази страна. Това е интервюто, което никога няма да продам, макар че съм имала доста добри оферти. Много ми е ценно и ще го запазя за себе си. Няма да го дам, дори и да ме сметнат за луда.
– Наричат ви сръбската Барбара Уолтърс. Ласкае ли ви това сравнение?
– О, да. Срещала съм се с нея и смея да твърдя, че имаме един и същи стил на работа. За съжаление обаче възнаграждението ни е различно. Харесвам я. Допада ми, че има нюх. Много е добра. Не трябва да се омаловажава фактът, че се е задържала на върха при толкова много смени на властта. Не би ми харесало сравнение с Опра Унфри, защото я слагам в подолна категория журналистика. Барбара Уолтърс е класика. Аз искам да съм журналистка от висока класа.
– Имали ли сте проблеми с властта?
– Дори и да съм имала, не съм разбрала. Може би, защото съм вървяла много бавно в моята кариера. Властта е нещо временно. Възможно е някой властимащ да те спре, но само за малко. Може би, ако си решил с работата си да разбиеш някакви правила и норми, може да имаш проблеми. Ако обаче правиш истинска журналистика, единствено глупавите хора могат да ти създадат неприятности. Може би съм имала късмет, вероятно защото съм знаела колко далеч мога да стигна.
– На какво ви е научил вашият опит?
– Научих се, че шокиращите въпроси се задават в края на интервюто, а не в началото.
(„Стандарт“, 7 юли 2012)
Lakše ćete pratiti šta radim i emisije koje želite da pogledate ako preuzmete aplikaciju za Android i iPhone.